29.5.2023

През последните десетилетия в Европа се наблюдава значително увеличение на броя на имигрантите от различни културни произходи. Тази демографска промяна води до различни предизвикателства и възможности както за имигрантите, така и за приемащите общества. Терминът „гето“ се отнася до отделен културен и социален феномен, който възниква в градски квартали в неравностойно положение, обикновено наричани гета. Важно е да се отбележи, че терминът „гето“ не бива да се обобщава или да се прилага към всички общности в неравностойно положение, тъй като може да затвърди стереотипи и стигматизация. Сред сложните въпроси, свързани с имиграцията, внимание привлича понятието „гетоизация“, което описва струпването на имигрантски общности в определени квартали. Настоящата статия има за цел да изследва феномена на имигрантските гета в Европа, като представи основните фактори, предизвикателствата, пред които са изправени тези общности, и силата и устойчивостта, които проявяват в стремежа си към интеграция.

Субкултурата на гетата се характеризира с уникални ценности, норми, поведение и модели на социално взаимодействие, които се развиват в тези специфични общности. Тя възниква в отговор на социално-икономическите предизвикателства, маргинализацията и ограничените възможности, с които се сблъскват жителите, живеещи в тези квартали. Терминът „гето“ често носи негативни конотации, предизвиквайки образи на бедност, социално изключване и изолация. От съществено значение обаче е да се подходи с перспектива. Гетоизацията може да се дължи на многобройни фактори, включително икономически различия, езикови бариери, запазване на културата, дискриминация и чувство за познатост и подкрепа в рамките на общност със споделен опит. Изключително важно е да се избягва опростяването на причините за формирането на гетата и да се отчита разнообразната динамика.

Концентрацията на бедността сред първото поколение мигранти може да има забележителни последици за второто поколение, като деца на имигранти. Концентрацията на бедност се отнася до явлението на непропорционално висока концентрация на лица или домакинства, живеещи в бедност, в рамките на определени географски райони, като квартали, общности или региони. Израстването в квартали с концентрация на бедност може да ограничи достъпа на второто поколение мигранти до основни ресурси и възможности. Те могат да включват качествено образование, здравни услуги, места за отдих и безопасна среда. Липсата на достъп до тези ресурси може да попречи на социалната им мобилност, образованието им и цялостно  благосъстояние.

Мигрантите от второ поколение от такива райони могат да срещнат пречки пред академичния успех, произтичащи от пренаселените класни стаи, недостатъчното финансиране и липсата на услуги за подкрепа. Поради ограничените социални мрежи и излагането на различни области за тях е по-трудно да си представят и осъществят стремежите си .

Второто поколение може да се сблъска с предразсъдъци и негативни стереотипи, свързани с техния квартал или имигрантски произход, което може да повлияе на техните възможности и социални взаимодействия, като същевременно се сблъска с по-високи нива на стигматизация и дискриминация. Това затвърждава цикъла на неравностойно положение, като възпрепятства възходящата мобилност и възможностите за интеграция за тях.

Второто поколение често се сблъсква с необходимостта да се ориентира между своето културно наследство и обществените норми на приемащата страна. Концентрацията на бедността може да засили запазването на културната идентичност в имигрантските общности, но е ценно да се набляга прекалено много на културата на приемащите страни, за да се постигне пълна интеграция в по-широкото общество. Вследствие на това градското планиране често формира расова сегрегация, като улеснява етническото обособяване .

Въпреки че опитът на второто поколение е разнообразен и не всички лица от тази група са еднакво засегнати от концентрацията на бедност, фактори като лична устойчивост, семейна подкрепа, достъп до социални мрежи и налични възможности могат да повлияят на резултатите.

Държавата може да смекчи въздействието на концентрацията на бедност върху второто поколение чрез прилагане на целенасочени икономически и социални интервенции и политики.  Първо е подобряване на образователните ресурси в зоните в неравностойно положение, укрепване на системите за социална подкрепа, насърчаване на приобщаващата социална интеграция, справяне с дискриминацията и стигматизацията, осигуряване на програми за обучение и намаляване на икономическите различия. Като се справят с първопричините за концентрацията на бедността и осигурят равни възможности, обществата могат да дадат възможност на второто поколение мигранти да преодолее предизвикателствата, пред които е изправено, и да достигне пълния си потенциал.

CITATIONS

Anderson, Elijah. “The Iconic Ghetto.” The Annals of the American Academy of Political and Social Science, vol. 642, 2012, pp. 8–24, www.jstor.org/stable/23218459?searchText=ghetto&searchUri=%2Faction%2FdoBasicSearch%3FQuery%3Dghetto&ab_segments=0%2Fbasic_search_gsv2%2Fcontrol&refreqid=fastly-default%3Adad60141e3c64a896664ec06457fe595 

Marcuse, Peter. “Space over Time: The Changing Position of the Black Ghetto in the United States.” Netherlands Journal of Housing and the Built Environment, vol. 13, no. 1, 1998, pp. 7–23, www.jstor.org/stable/41107729?searchText=ghetto&searchUri=%2Faction%2FdoBasicSearch%3FQuery%3Dghetto&ab_segments=0%2Fbasic_search_gsv2%2Fcontrol&refreqid=fastly-default%3Adad60141e3c64a896664ec06457fe595 

Njoh, Ambe J. “Europeans, Modern Urban Planning and the Acculturation of “Racial Others.” Planning Theory, vol. 9, no. 4, 2010, pp. 369–378, www.jstor.org/stable/26004243?searchText=racial%20urban%20planning&searchUri=%2Faction%2FdoBasicSearch%3FQuery%3Dracial%2Burban%2Bplanning&ab_segments=0%2Fbasic_search_gsv2%2Fcontrol&refreqid=fastly-default%3A87171cc460ec096631e29242cdb2215a  

Peterson, Paul E. “The Urban Underclass and the Poverty Paradox.” Political Science Quarterly, vol. 106, no. 4, 1991, p. 617, https://doi.org/10.2307/2151796 

SHELBY, TOMMIE. “Justice, Deviance, and the Dark Ghetto.” Philosophy & Public Affairs, vol. 35, no. 2, Mar. 2007, pp. 126–160, https://doi.org/10.1111/j.1088-4963.2007.00106.x 

Wirth, Louis. “The Ghetto.” American Journal of Sociology, vol. 33, no. 1, 1927, pp. 57–71, www.jstor.org/stable/2765040?searchText=ghetto&searchUri=%2Faction%2FdoBasicSearch%3FQuery%3Dghetto&ab_segments=0%2Fbasic_search_gsv2%2Fcontrol&refreqid=fastly-default%3Adad60141e3c64a896664ec06457fe595